За власите и  влашките обичаи

Произход на власите в крайния български Северозапад

    Етногенезисът на власите по българските земи е предмет на дългогодишен научно-изследователски спор. В своя научен труд "Билингвална интерференция в крайния български Северозапад" за района на община Брегово (вкл.с Връв), лингвистът доц.д-р Владислав Маринов обобщава двете главни групи теории: едната, поддържана главно от румънски учени, е за "автохонния характер на дунавските власи", според която власите са останали по тези земи още по времето на Римската империя и са били заварени от преселващите се авари и славяни. В последващите асимилационни процеси, власите на юг от Дунава се вливат в славянския етнос, докато тези на север стават преобладаваща група и доминиращ елемент в новосформираща се народност. Според втората група теории, застъпвана от сръбски и български учени, власите са номади-пастири, които са се заселили из целия Балкански полуостров, но тъй като не са били обединени в племена и не са имали племенен съюз с потенциал за образуване на държава, са били включени в различни средновековни държави. През XII и XIII век повечето от византийските и западноевропейски автори смесват понятията "българи" и "власи", както "България" и "Влахия", като объркването може би се дължи и на мобилността на власите из България, създавайки впечатлението за голяма група- с уточнението, че с "власи" започва да се обозначават големите групи пастири-номади, които включват и славяни, и българи.     

      Доц.д-р Маринов, правейки исторически очерк на Видинския край по времето на Османската империя (според оскъдните източници в турските архиви или пътеписи на западни историци), подчертава, че следва да се прави разграничение между старото население на Тимошкия ареал (наричано "власи" от средновековните историци) и "власите" (небългари), дошли с различни миграционни вълни през Османския период. Според български и чужди изследователи, "новите власи", заселени във Видинско, произхождат от Източна Сърбия и са дошли тук в резултата на политиката на Османската империя да заселва с власи граничните си райони. Но поради военните действия между Османската империя и Австрия (като Видин дори краткотрайно е завоюван от австрийските войски през 1689 г.), както и бунтове във Видинския санджак (с последващо подтискане от османската империя, вкл. с изселвания), и поради други социално-икономически причини, се е оформила тенденцията населението от Видинския санджак често да пресича р.Дунав и понякога да остава дори 100-200 г. там, преди да се завърне. Авторът изказва предположение, че при завръщането си, населението използва влашки език в ежедневието си поради няколко причини: първата е, че поради кратката продължителност на живота по това време (40-50 години), с честата миграция към и от Влашко би означавало, че например едно 10-годишно дете, преселило се оттатък Дунав, се е върнал като дядо с внуци и правнуци, родени и израстнали във Влашко. Втората е, че заселването във Влашко е ставало с разрешение от местните господари, за които бежанците са приемали да работят и следователно е трябвало да научат влашки. Третата е, че за бунтовници, които бягали временно във Влашко, е било пагубно да говорят на български при преселването си обратно във Видинско и затова са използвали влашки. 

    Най-показателното историческо доказателство, че влашкия език е придобит, се съдържа в султанския указ, позволяващ на потомците на участвалите в  предишни въстания (в Чирпанско и Търново) и избягали във Влашко българи, да се завърнат, но под няколко условия: да се заселят във Видинско; да са лоялни на османския император; и да запазят настоящия си говор, възприет "във Влахия по време на столетното си пребиваване в нея". Султанът има нужда от това ново заселване в района на Видин, защото войските му са заети с Видинския паша Осман Пазвантоглу (който заявил, че не се подчинява на Портата) и защото местното населението е силно засегнато от този конфликт, като много са убити или избягали.  В следващите години също има няколко въстания във Видинския регион, които са потушени жестово и водят до нови бежански вълни през река Дунав. 

       Доц.д-р Маринов прави извод - както въз основа на историческите данни, така и с проучване на терен (в гр. Брегово и селата в общината), че влашкото население има българско самосъзнание. Голяма част от заселилите се в Брегово власи към 1850г. са участвали в бунт срещу османската власт едва 4-5 години след това, което говори, че пришълците не са се чувствали румъни, нямащи нищо общо с българите. От интервюта с бреговчани, е възстановен един интересен диалог между румънският професор Йорга, посетил Брегово през 1939г. и разговарял с една възрастна баба, която говорела само влашки. Когато я попитал " Каква си- румънка или българка?", а тя отговорила "Българка", професорът я попитал как така е българка, като не знае да говори български, на което тя отвърнала "Виж, бе, сине, така ми е казала мене моята баба, че ние сме българи".  

В близките села около Връв

Интересно от блогосферата и медиите