За власите и влашките обичаи

Произход на власите във Видинско

В етнографския труд "Жива старина" книга II от 1892г. народоведът Димитър Маринов отбелязва следното за власите в с. Връв и останалите влашки села във Видинския район :

1.в диалекта им са запазени много български думи и то в много стара форма, което прави влашкия диалект тук "съвършенно различен от другите влашки диалекти";

2.по сведения на самите селяни, власите са се преселили на юг от Дунава през XVIII век по времето на Пазвантоглу, който е искал да създаде спахилъци за своите "бабаити-юнаци";

3.дори и да пъровоначално да е имало разлика в езика, носията и обичаите, то в носията и обичаите е станало уеднаквяване, а по отношение на езика, населението говори свободно и двата езика- български и "развален влашки";

4.и на въпроса какъв е по народност, няма да се намери някой, който да отговори, че не е българин.

В своя научен труд от 2008г. "Билингвална интерференция в крайния български Северозапад" за района на община Брегово (вкл.с Връв), лингвистът доц.д-р Владислав Маринов, правейки исторически очерк на Видинския край по времето на Османската империя (според оскъдните източници в турските архиви или пътеписи на западни историци), подчертава, че следва да се прави разграничение между старото население на Тимошкия ареал (наричано "власи" от средновековните историци) и "власите" (небългари), дошли с различни миграционни вълни през Османския период. Според български и чужди изследователи, "новите власи", заселени във Видинско, произхождат от Източна Сърбия и са дошли тук в резултата на политиката на Османската империя да заселва с власи граничните си райони. Но поради военните действия между Османската империя и Австрия (като Видин дори краткотрайно е завоюван от австрийските войски през 1689 г.), както и бунтове във Видинския санджак (с последващо подтискане от османската империя, вкл. с изселвания), и поради други социално-икономически причини, се е оформила тенденцията населението от Видинския санджак често да пресича р.Дунав и понякога да остава дори 100-200 г. там, преди да се завърне. Авторът изказва предположение, че при завръщането си, населението използва влашки език в ежедневието си поради няколко причини: първата е, че поради кратката продължителност на живота по това време (40-50 години), с честата миграция към и от Влашко би означавало, че например едно 10-годишно дете, преселило се оттатък Дунав, се е върнал като дядо с внуци и правнуци, родени и израстнали във Влашко. Втората е, че заселването във Влашко е ставало с разрешение от местните господари, за които бежанците са приемали да работят и следователно е трябвало да научат влашки. Третата е, че за бунтовници, които бягали временно във Влашко, е било пагубно да говорят на български при преселването си обратно във Видинско и затова са използвали влашки.

Най-показателното историческо доказателство, че влашкия език е придобит, се съдържа в султанския указ, позволяващ на потомците на участвалите в предишни въстания (в Чирпанско и Търново) и избягали във Влашко българи, да се завърнат, но под няколко условия: да се заселят във Видинско; да са лоялни на османския император; и да запазят настоящия си говор, възприет "във Влахия по време на столетното си пребиваване в нея". Султанът има нужда от това ново заселване в района на Видин, защото войските му са заети с Видинския паша Осман Пазвантоглу (който заявил, че не се подчинява на Портата) и защото местното населението е силно засегнато от този конфликт, като много са убити или избягали. В следващите години също има няколко въстания във Видинския регион, които са потушени жестово и водят до нови бежански вълни през река Дунав.

Доц.д-р Маринов прави извод - както въз основа на историческите данни, така и с проучване на терен (в гр. Брегово и селата в общината), че влашкото население има българско самосъзнание. Голяма част от заселилите се в Брегово власи към 1850г. са участвали в бунт срещу османската власт едва 4-5 години след това, което говори, че пришълците не са се чувствали румъни, нямащи нищо общо с българите. От интервюта с бреговчани, е възстановен един интересен диалог между румънският професор Йорга, посетил Брегово през 1939г. и разговарял с една възрастна баба, която говорела само влашки. Когато я попитал " Каква си- румънка или българка?", а тя отговорила "Българка", професорът я попитал как така е българка, като не знае да говори български, на което тя отвърнала "Виж, бе, сине, така ми е казала мене моята баба, че ние сме българи".