История

    Най-старите исторически сведения за населението, обитавало района на с. Връв, се отнасят до периода на неолита. Видинските учители Лазар Филков и Васил Атанасов правят първите археологически проучвания във Видинска област през 1929-1931г., под ръководството на историка и археолог Рафаил Попов от Археологическия музей в София. Васил Атанасов публикува през 1937г. във вестник "Мир" статия за крепостта във село Връв-Четате, докато Лазар Филков публикува през 1933г. статия в списание "Природа и наука" статия, озаглавена "Предисторическото селище при село Връв, Видинско". В нея той разказва:

"Северозападно от селото, на 2 км се намира най-големия и стръмен хълм, по който се намират оръдия и оръжия от праисторическия човек. Самият хълм представлява един пресечен конус, надвесен над Дунава. Платото му, на което е било разположено праисторическото селище, има повече от 30 декара повърхност, сега заета от плодородни лозя, а едно време тук са се издигали колиби на първобитния наш прадядо.(...) На този хълм и наблизо около него се намират много останки от праисторическия човек. Под хълма откъм реката  е намерен един каменен чук, изящно изработен, огладен, широк 6 см, дебел 5,50 см и дълъг 16 см. Ние пък при бързите разкопки и обиколки на хълма намерихме десетки фрагменти от непечени глинени съдове. Тези находки ясно говорят, че са от праисторическо време и то от неолита (новокаменния период)"

      През бронзовата епоха и по-конкретно от II век пр.н.е., районът на село Връв също е бил обитаван. Открити артифакти в близкото село Балей, кaкто и в с.Връв и с.Ново село (изложени днес в Регионален исторически музей- Видин) се отнасят към т.нар. култура на инкрустираната керамика, следи от които има също така и по поречието на Дунав в Сърбия и Румъния, вкл. в отсрещното на с.Връв румънско село Гърла Маре. В частта на сегашното българско поречие на река Дунав такива артифакти се откриват чак до Орсоя, Ломско, поради което понякога се нарича "култура Балей-Орсоя" , докато в Румъния и Сърбия се нарича  "култура Жуто Бърдо - Гърла Маре". Археологическите разкопки в село Балей са най-напреднали, докато находките от крайбрежната ивица на Връв досега са спорадични/случайни. В село Балей е открито освен селище, така и некропол със стотици гробове, съдържащи уникални керамични артифакти като домакински съдове, идолни фигурки, модели на лодки детски играчки и пр. Характерното за керамичните предмети от културата на инкрустираната керамика е, че те са направени от местна глина, но не по примитивен начин, а са с високо майсторство и са инкрустирани с шарки от бяла паста, направени от стрити кости на животни и лепило. Урните съдържат част от човешки кости, което говори, че погребалните обичаи на населението са включвали кремация, след което останалите кости са внимателно измивани и полагани в урни, всяка от която е била различна по форма и украса. Откритите артифакти свидетелстват, че въпреки липсата на писменост, културата на инкрустираната керамика е била развита и населението се е занимавало със земеделие и лов, както и че е имало търговски обмен с други населения, например, предлагане на боброви кожи срещу кремъчен камък. Кремъчните оръдия от разкопките свързват населението с находище на кремък на 200 км, както и са открити и останки, свидетелстващи за производство на суров бронз. 

Артифакти от селата Балей, Връв и Ново село в Регионален исторически музей- Видин (снимка : selo-vrav.com)

       Някои учени смятат, че "културата Балей-Орсоя" е изчезнала по неизвестни причини, и че на нейно място се е заселило коренно различно население. Други историци обаче причисляват населенията, живяли в къснобронзовата и ранножелязната епоха към прото-траките или древните траки. Въпросът за произхода на траките по сегашните българските земи принципно не е напълно изяснен от археологията и историците, като се спори се дали са били коренно население или част от мигриращите индоевропейски народи към Балканския полуостров, или пък имат "смесен произход". Според историческата справка за с.Връв в Държавния архив- Видин, в ранножелязната епоха ( I в.пр.н.е) на юг от р.Дунав се е преселило тракийско племе, което получава името "мизи". Историческите източници свидетелстват, че мизите в района на днешна Видинска област са влезли в битки с експедиции на Филип II Македонски и на Александър Велики. Пак според историческата справка за с.Връв в Държавния архив- Видин, западно от сегашното с.Връв е имало мизийско селище, което през 29г. пр.н.е. е било унищожено от римски войски по заповед на император Октавиан Август. 

     След завладяването на сегашната област Видин от римляните, тя е включена в новообразуваната римска провинция Мизия, като римляните създават редица военни укрепления по течението на р.Дунав, служещ по това време за външна граница на империята (т.нар. Дунавски лимес). Според статията на Лазар Филков ""Предисторическото селище при село Връв, Видинско", освен крепостта Дортикум, построена на мястото на старото селище заради доброто му разположение на високия бряг на река Дунав, римляните вероятно са установили на около 1 км от крепоста и римско селище. При посещението на археологическия екип в село Връв (около 1930г.), селяните им предали много римски монети, както и било видно, че при орането на нивите си, селяните откривали "стари зидове, големи покривни римски керемиди, някои с латински надписи, монети и др." . Филков изтъква, че при завладяването на Балканския полуостров, римляните запазвали местните селища, заемвали обработените земи и превръщали местното население в роби.  

     Дортикум, заедно с останалите римски крепости по поречието на р.Дунав е играла важна военна роля и е била обект на множество нападения от варварски племена. Най-сериозните нападения са от хуните на Атила, които в първата половина на V в. сриват и изпепеляват кастела, избивайки цялото  местното население. По времето на император Юстиян в средата на VI в., Дортикум е възстановен и укрепен, но след атаките на славяните през 575г. и на аварите през 585г. кастелът е напълно срутен.

Скица на крепостта Дортикум

    С настъпването на аварите и славяните, към VI век в района трайно се заселва славянско племе, получило името "тимочани". В района на с.Връв е открита славянско-аварска керамика от VI-VII век, която днес се съхранява в Регоналния Исторически Музей- Видин. Тя е паралел на други подобни артифакти свидетелстващи за миграцията на аварите и славяните на юг от Дунав и обособяването на славянски селища. Особеното за артифакта е, че е керамиката е правена на примитивно грънчарско колело, несиметрична е и глината е загладена с ръка. 

      През 680–685 г., след като хан Аспарух изтласква на север от р. Дунав аварите, славянското племе тимочани е приобщено към българската държава. При хан Омутаг (в началото на IX), отцепилите се славянски племена на запад от р.Тимок биват върнати в пределите на България и се предприема политика на разселване на българи и славяни, за укрепване на границите и спиране на отпадането на повече територии. Според историческата справка за с.Връв в Държавен архив- Видин, предполага се, че част от това население е било заселено около развалините на Дортикум и сегашните села Връв и Куделин.

(......в процес на разработка/